Не ми се обади, изобщо не дойде,
но спокойно – аз напълно те разбирам,
останал сам, като мъничко дете,
ранени птици в скута си ще скривам.
Под чинари ще се пазим с векове,
всяка заран славей ще ни буди
и прилагайки им стари лекове,
мойта драма тях няма да учуди,
но ако им разкажа за нашата любов,
за всички мигове, които сме си дали,
ти ще чуеш единствения зов:
„Обича те безумно, не разбра ли?!“
Посредством думи няма да те видя,
или както казват старите орли:
„Чрез стихове душата се издига,
ала сърцето не спира да боли…“