В снега невинните следи
аз помня… чувствам и сега:
любовта на милите сълзи
и копнеж по светлата тъга…
Едва ли помниш белите сърни,
а ги търсихме, дълго във нощта,
на пътя от всичките страни,
огряван от най-мъдрата звезда.
Едва ли помниш техните очи,
светлината им винаги ще пазя
за дните, с умиращи лъчи,
този свят, когато ще намразя.
Но ако дойдеш, поглед обърни
към онази вледенена чистота
и двете бели скитащи сърни,
двете мили сълзи от красота.
Как искам по пътя да поема,
избледнял под клонки и листа,
в нощта да се върна и да взема
изпросена от спомен любовта!
Как искам теб да те целувам
сред стъпките на белите сърни,
да шептиш и единствено да чувам:
„В този час ме силно прегърни!“