Обикнати пръсти – незабравени очи;
колко нежно щастието личи!
Долавям полъх на косите гъсти
и единствен шепота звучи:
Поведи красивото момиче
към лъчите на вашите съдби,
а с обич първото кокиче,
цъфтящо под влюбени липи,
ще разказва за красивото момиче,
ще разказва на благите зори,
на всяко цвете и ласкаво лютиче,
на всяка птица и паяче дори…
Тогава бреговете ще узнаят,
и боровите дъхави гори,
а утрините тихо ще изваят
нов спомен, който да дари
историята за хубаво момиче
и за двете незабравени очи –
да въздъхне милото кокиче:
„Kак ясно щастието личи!“