Есента в мелодия личи,
щом буди на рози песента,
и нейните тъжни лъчи
обагрят скръбно радостта.
Чуй листата как тихо си говорят,
така смирено, чакащи смъртта,
за глобалното затопляне не спорят,
а милеят те по пролетта.
Но залутан в пустите градини,
аз си спомням също пролетта
с вкуса на сладките малини,
и с теб като дух на любовта…
И те помня – цъфнала сред май –
в уханието на чаканите сънища,
когато само разказа им, знай,
е рисувал търсените пътища…
На обичта уморените лъчи
с мен странстват жални в света,
и странната песен звучи
на вече увяхнали цветя…