В онази нощ, тъмна и дълбока, под стенописи от вечни звезди, аз качих се на покрива на блока, съвет да търся с верни мечти. Но видях само плахия силует на дивност, незаслужена с дела – очи, обляни в копнежи на поет, потайни устни, шепнещи: „Ела!“ И онези дълго сънувани пръсти – ръце ефирни от звезден […]
Сънища заветни ще открия, ще будя в шепи огнени сърца и душите в себе си ще скрия на триста угаснали слънца! Птичи песни лъчите им ще носят, но първо ангел тях ще възроди. От нежен бог сияние ще просят, на поета скръбните мечти. Аз искам в съня си да намеря нови хора сред млада ведрина
Луната загадъчно грее, а лъчите ѝ шептят над твоя път. Звезда ли в небето се смее, или мрака и с него грехът? Не спирай тихо да вървиш по следи, забравени в нощта, със песни, нечути от смъртта, света за мен ще осветлиш, с цветята и лъчите на април венци ще сплиташ в своята коса и
Обикнати пръсти – незабравени очи; колко нежно щастието личи! Долавям полъх на косите гъсти и единствен шепота звучи: Поведи красивото момиче към лъчите на вашите съдби, а с обич първото кокиче, цъфтящо под влюбени липи, ще разказва за красивото момиче, ще разказва на благите зори, на всяко цвете и ласкаво лютиче, на всяка птица и
