Художник: Борис Ангелушев Навярно това са едни от най-трудните редове, които пиша за своя кратък творчески път. Поетичен феномен като Димчо Дебелянов вдъхва у писателската душа както всесилно вдъхновение, съчетано с артистичен устрем, така и преклонение пред това велико майсторство на лириката. Майсторство, което те приласкава по един чист и естествен начин да се опиташ […]
137 години от рождението на Димчо Дебелянов Read More »
12 септември 2023 Младият поет Явор Янесовски представи новата си стихосбирка „Сънуван шепот“ Многобройна публика посети емоционалната премиера на стихосбирката „Сънуван шепот“ от младия поет Явор Янесовски. Събитието се проведе на 12 септември 2023 г. в Книжен център „Гринуич“ и събра на една сцена писатели, музиканти и театрални артисти. Художничката Павлина Тодорова представи картините си,
Младият поет Явор Янесовски представи новата си стихосбирка „Сънуван шепот“ Read More »
Мечтата ми е мистично същество като теб: възлюбено, красиво, тъжна песен от сияйно тържество, нежен ангел гледащ ме свенливо… Прелестта ти с ласките дойде на златокоса, светла орисия, във ума ми мисли да възпре, да сбъдне в душата ми магия. Но приласка мечтата ми в покоя на забравени, несбъднати мечти, защото сън е всичко мила
Ти си светлина и възлюбена магия, тъй нежна музикална фраза; с нектара твой да се опия, е първата заръка на екстаза. Гальовна приказка ще пия, от устните ти извираща за мен, сияйни вопли ще разкрия, издъхнал сам в магичен плен…
Да те диря ли сред мрачните пустини, или в одата от гений прероден? Аз ще чакам незримите богини да ми кажат ще бъдеш ли до мен. Да предскажат слънчево видение, нежно чудо под този небосвод, дето е виждал и адско разрушение, и чудесата на цъфналия живот. Въплътен във блян на пеперуда и роден сред спящите
Да узная аз искам, че те има, Че си утро и възраждащ звън. Да не би да си сурова зима – жесток, злонравен сън? Но дали почувствах, че те има? Че си песен на гальовен ден? Или царство на злорада зима, Мрачен сън вселил се в мен…
Аз дойдох от светли небосклони Приласкан с опиващ ме рефрен… Да разкърша горестните клони, Да разцъфна в бъдещия ден! Като утрин топла ще възкръсна Така унесен в трепетния стих, Дъх на рози тайно да разпръсна И да чезна в думите им тих… От тяхната поезия вдъхновен Аз ярък сън ще сътворя… За да бъда мигом
Прегърнати сред сенки сме сами, а в нас сякаш взира се дъжда, сега, когато тихичко ръми, и прилепите милват нощта… Благовонни от любов топли устни – знойна сладост за грях и екстаз, с аромат на сънувани целувки и дихания, пробудени от нас… Когато изгрев телата ни огрее, със светъл танц върху нежна голота, от копнеж
Сега ти може би си друга, аз разбрах от летни ветрове и от полъха на волна теменуга, зашептяла с горски гласове. Ние с теб бяхме двама влюбени, намразени, отхвърлени от света, две души, сред хората изгубени, две сърца, сред злорада пустота. Но сега ти може би си цвете, приютено сред тъжната гора, нацъфтяло в спомена
