Прегърнати сред сенки сме сами,
а в нас сякаш взира се дъжда,
сега, когато тихичко ръми,
и прилепите милват нощта…
Благовонни от любов топли устни –
знойна сладост за грях и екстаз,
с аромат на сънувани целувки
и дихания, пробудени от нас…
Когато изгрев телата ни огрее,
със светъл танц върху нежна голота,
от копнеж денят ще обезумее,
а по залез ще се люби със скръбта…