„Минало“

Сега ти може би си друга,
аз разбрах от летни ветрове
и от полъха на волна теменуга,
зашептяла с горски гласове.


Ние с теб бяхме двама влюбени,
намразени, отхвърлени от света,
две души, сред хората изгубени,
две сърца, сред злорада пустота.


Но сега ти може би си цвете,
приютено сред тъжната гора,
нацъфтяло в спомена за двете
души, делени от дивата зора.

Scroll to Top