Залутан, неизбежно ли се търся сам
в сенките сред хората и витрините?
Сякаш глух, незрящ, даже ням,
самотен вълк, намразен от годините.
Аз диря тайни, увяхнали из простора
на много чужди забравени съдби,
като натрапник все витая в двора,
където тъжната секвоя само спи.
Преди гневливо да заблъскам по вратата
на този дом, забравен и от скръбта,
при мен ще дойде благата позната:
„Не ме ли помниш? Казвам се Смъртта.“