Ще те изпратя до сънищата ти,
защото там отново ще ме срещнеш,
но и съня със теб да отлети,
една врата за мене ще открехнеш,
за да идвам винаги, когато
съм тъй далеч, а ти красива спиш,
като зов на миналото лято,
което с твоя смях ще прелъстиш
сред замечтани теменуги и листа,
и безбройни приказни творения,
сред птици, полетели с песента
на сияйни, небесни вдъхновения,
и сред всички чакани мечти,
където пак, любима, ще ме срещнеш,
но просто не забравяй ти –
една врата за мене да открехнеш…