Луната загадъчно грее,
а лъчите ѝ шептят над твоя път.
Звезда ли в небето се смее,
или мрака и с него грехът?
Не спирай тихо да вървиш
по следи, забравени в нощта,
със песни, нечути от смъртта,
света за мен ще осветлиш,
с цветята и лъчите на април
венци ще сплиташ в своята коса
и сънят за образа ти мил
ще превърнеш в девствена роса…
Не спирай тихо да вървиш,
към гори от безбрежна самота,
по любовните пътеки на нощта
желания сладко ще шептиш,
ще зовеш само мен и утринта,
а после кротко ще заспиш,
и обгърната от лилиева мечта,
бяло цвете ти ще съживиш…