Мечтата ми е мистично същество като теб: възлюбено, красиво, тъжна песен от сияйно тържество, нежен ангел гледащ ме свенливо… Прелестта ти с ласките дойде на златокоса, светла орисия, във ума ми мисли да възпре, да сбъдне в душата ми магия. Но приласка мечтата ми в покоя на забравени, несбъднати мечти, защото сън е всичко мила

Ти си светлина и възлюбена магия, тъй нежна музикална фраза; с нектара твой да се опия, е първата заръка на екстаза. Гальовна приказка ще пия, от устните ти извираща за мен, сияйни вопли ще разкрия, издъхнал сам в магичен плен…

Да те диря ли сред мрачните пустини, или в одата от гений прероден? Аз ще чакам незримите богини да ми кажат ще бъдеш ли до мен. Да предскажат слънчево видение, нежно чудо под този небосвод, дето е виждал и адско разрушение, и чудесата на цъфналия живот. Въплътен във блян на пеперуда и роден сред спящите

Аз съм ангел долитащ от безкрая; На тебе стиха си посветих; Вселена в обич прилаская И с обич галактика взривих! Край отломките ѝ сред бледен сън Ще възпявам влюбено душата На тайнствения полусън Омагьосал лъчите на зората. Прелъстени от неведоми мечти Те цъфтят в тържествена забрава, Но увяхват в твоите очи И деня със мене

Да узная аз искам, че те има, Че си утро и възраждащ звън. Да не би да си сурова зима – жесток, злонравен сън? Но дали почувствах, че те има? Че си песен на гальовен ден? Или царство на злорада зима, Мрачен сън вселил се в мен…

Аз дойдох от светли небосклони Приласкан с опиващ ме рефрен… Да разкърша горестните клони, Да разцъфна в бъдещия ден! Като утрин топла ще възкръсна Така унесен в трепетния стих, Дъх на рози тайно да разпръсна И да чезна в думите им тих… От тяхната поезия вдъхновен Аз ярък сън ще сътворя… За да бъда мигом